Защо българите винаги са искали да са европейци? Повечето от нас дори не разбират значението на това, защото ние сме  европейци, намираме се в Европа и да сме европейци е наше неотменно право. Може би макар и грешно във фразата "европейци сме, ама не все до там" е вкаран друг подтекст, а именно, че ние няма да постигнем никога нивото на култура и етика в по-напредналите страни в Европа. Но нима това трябва да е цел?
Вярно, че навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол, а при нас кралят е облечен, а народа е гол, гладен и безработен. И навсякъде по света дупките са предимно в сиренето, а при нас те са на ръководните места. В другите страни от великото до смешното има само една крачка, а при нас разлика няма. При тях свободни са хората, а при нас цените. И макар да изглежда ироничен българския начин на живот, ние първо сме българи, а след това всичко останало. Не е нужно да изгубим нашата национална идентичност, за да се почувстваме европейци на някакво ниво.
   Разбира се, че Бай Ганювци се срещат и днес, но не трябва цялото общество да страда заради тях, защото българската народност е неизчерпаем източник на вдъхновение и гордост. Българите сме свикнали да пренебрегваме положителните си качества и да се съсредоточаваме върху негативните участъци на своето битие. Но България е отгледала и такива хора, готови да научат човека, наречен българин, да се гордее, че е такъв.
   Но все пак с какво толкова ни привлича Европа? Вероятно завиждаме на начина им на живот, за това, че живеят по-леко или просто ние си мислим така.  Но нима това е причина да загубим себе си? Не трябва да забравяме, че България е както прозорец, така и врата към Европа. И поглеждайки с широко отворени очи през прозореца, ние ще видиме много неща - и хубави и грозни, и такива за които мечтаем, и такива от които се страхуваме. А през вратата можем да излезем, но тя ще бъде винаги отворена, когато решим да се върнем при всичко родно, защото "чужбина и взема и дава, но никога дом не става".
   Българите сме доволни, когато желанията ни са изпълнени, а те не са чак толкова много. Напълно достатъчно ни е, да имаме дом, пари за нуждите си, сплотено семейство и истински приятели. Но сякаш ние забравяме за тях и в желанието си да направим добро, върщим възможно най-лошото за нас, като се отричаме от почти всичко родно.
   За това - защо трябва да сме еднакви, когато различията ни правят неповторими. Не е задължително да сме еднакви, за да се почувстваме европейци - ние сме такива и винаги ще бъдем.