АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
Община Царево заема най-югоизточната част на Бургаския регион, където много добре е съхранено уникалното съчетание на природните и културни забележителности. От дълбока древност /ІІІ-ІІ хил. Пр. Хр./ тези земи се населяват от траките, които създали добра селищна инфраструктура, свързана преди всичко с металургична дейност и търговия. В малките удобни заливи в тази част на Странджанския бряг при подводни археологически проучвания са открити потънали тракийски пристанища, части от древни кораби и техните товари, датирани от ХІІІ в пр. Хр. до късното средновековие. Близо до крайбрежието и по-навътре в планината при селата Бродилово, Кости, Българи, Кондолово се намират големи тракийски некрополи от надгробни могили от елинистическата и римска епоха, свързани със селищата на древните металурзи.
Безспорно е значението на този район и в периода, когато столицата на Източната Римска империя била преместена в Константинопол. От старите пристанища се превозвали към столицата важни стоки: медна и желязна руда, дървени въглища и материал за корабостроенето и др. Затова още през V-VІ в. пристанищата и вътрешните странджански пътища били укрепени с малки крепости, използвани чак до ХV в. Известни са останките на крепости в м. "Папия" край с. Варвара, в м. "Кастрич" близо до с. Резово, край с. Бродилово, Кости, Българи, Кондолово, а край тях се намират изоставени стари рудни галерии.
Културата и традициите, съхранени от местното население от етнографската група "рупци" е изключително интересна.Старите пластове от тракийските соларни култове са се вплели в християнската обредност на "нестинарството" – игра върху огнена жарава, кукерските игри, обичаи за дъжд и др.върху старите тракийски светилища са построени малки църкви и параклиси, посветени на най-тачените тук християнски светци: "Св. Константин и Елена", Св. Яни / Йоан Предтеча, Св. Георги.
Ахтопол (античния Аулеотейхос и средновековния Агатополис) се намира на 90 км. южно от Бургас. Разположен е на малък скалист полуостров с приблизителни размери – дължина 500 м., ширина 300 м. и височина, на места достигаща до 20 м.
Най-ранните материали, открити в акваторията на ахтополското пристанище, свидетелстват за обитаването на полуострова още от V хил.пр.Хр.
Градът е възникнал в кр. на V нач. на ІV в.пр.Хр., като търговска колония на Аполония Понтика.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
Крепостна стена в гр. Ахтопол
Крепостната система на града е построена през V в., при укрепяване на черноморските пристанища в близост до столицата Константинопол.
Последните археологически проучвания, проведени през 2006 г. разкриха голяма част от крепостната стена, която ще бъде реставрирана и експонирана в естествената й среда.
град Царево
На 3 км северно в м. "Арапя" е открито селище от V-VІ в. Средновековният укрепен град известен като Василику съществува през ХІІ – ХVІ в., а турския пътешественик Евлия Челеби го споменава с името Василико бургас /крепост/.
село Синеморец
То е разположено на южния бряг на красивия залив при устието на р. Велека. При подводни археологически проучвания в залива "Потамя" е открито древно пристанище от V в. пр. Хр., продължило да съществува до ХVІ в. На южния бряг на р. Велека и в м. "Поляните" има тракийски могилни некрополи.
село Бродилово
Селото се намира на 20 км. южно от Царево на брега на р.Велека. В землището му са открити три крепости: в м. "Калето", "Пастрич" и "Плаката" просъществували до ХVІ в. Край тях са открити могилни некрополи и следи от стара металургична дейност. В селото са запазени къщи – паметници на културата, представящи характерната странджанска архитектура.
ЦЪРКВИ, МАНАСТИРИ, ПАРАКЛИСИ
Църква "Възнесение Господне" в гр. Ахтопол
Църквата е еднокорабна, вкопана около 0.50 м. под околния терен, като повечето християнски храмове от епохата на османското владичество. Вероятно автор на стенописите е живописецът Йоан от Ахтопол.
ТРАДИЦИОННА АРХИТЕКТУРА И КУЛТУРА
село Българи
Старото име на селото Ургари, Ургури се счита за прабългарско. Оттук е минавал древен път от който е запазена отсечка в м. "Калдъръма" с дължина около 100 м. Северно от селото в м. "Градището" се намира тракийската и средновековна крепост. Откриват се следи от стари рудници и надгробни могили в резервата "Силкосия".
Селото се слави с най-добрите нестинари, които са изградили палки параклиси и конаци, а главната църква носи името на "Св. Константин и Елена".
Нестинарството е най-уникалния български магически обред, съхранен и до днес. В неговата развита ритуалност, завършваща с екстатичния танц върху тлееща жарава се откриват древните тракийски култови практики за магическо посвещение. Те са се вписали в християнската празнична култура под покровителството на Св. Константин и Елена и затова кулминацията на нестинарските игри става всяка година на 21 май по старото летоброене и на 3 юни по новото. От ранна утрин започва обредното шествие под звуците на свещения тъпан, начело на което се движат мъже - нестинари, носещи богато украсени икони на Св. Константин и Елена и Богородица. То обхожда свещените за селището извори и параклиси и завършва с обредна трапеза в къщата на главната нестинарка.
През целият ден на площада гори огън, а жаравата се разстила в кръг с диам. около 8-10 м. рано сутринта е извършено жертвоприношение с теле от което се приготвя обредно ястие – "курбан" за всички участници в празника. След свечеряване започват неспирни хора /танци в кръг/ около жаравата. Под тежките, насечени звуци на ритуалният тъпан, нестинарите изпадат в особено екстатично състояние и нагазват боси в жаравата. Подвиквайки силно и насечено, те пресичат на кръст жаравата и после танцуват няколко минути със свещените икони в ръце, без да получат обгаряния. Нестинари стават мъже и жени обикновено от едни и същи родове. Те предават по наследство способностите на магическия танц, като най-важна роля в тяхната общност има главната нестинарка. Това място в йерархията тя е получила поради изключителната си религиозна екзалтация и пророчески способности на медиум. Затова хората я почитат като магически посредник между тях и светците покровители за предсказания свързани с плодородието, здравето, войните, съдбата на семействата им.
село Кости
Разположено в долината на р. Велека на важния още в античността път между крайбрежието и гр. Малко Търново. Близо до селото се намира голям могилен некропол от 15 тракийски могили. Около селото и днес са запазени параклиси и свещени извори –"аязма", свързани с обичая "нестинарство".
Поздрави! :)
28.06.2007 00:18
